Д-Р ЧЪК СПЕЗАНО

Как комуникацията води до изцеление?

Тъй като комуникацията води до прошка, тя е сърцето на изцелението. За разрешаване на около осемдесет и пет на сто от всички конфликти изглежда е необходимо изясняване на това, което ние преживяваме, нашите намерения и цели в дадената ситуация. Другите петнадесет процента представят области на хроничен конфликт и за двете страни, които изглежда могат да бъдат излекувани. Безапелационното отстояване нещата да се случват по нашия начин, явно или не, няма да доведе нито до зрялост, нито до прогрес. Макар да е важно да не се оставяме да ни ‘прегазват’, да се борим е позиция на слабост, страх и липса на зрялост.

Комуникацията е мостът, където двете страни могат да бъдат победители по един зрял и по-интегриран начин. Първият аспект на комуникацията е готовността да се постави цел, която и двете страни могат да постигнат, неспирайки преди овластяващата цел да е постигната и от двамата. Ако съществува чувство на саможертва или компромис (което говори за това, че комуникацията не е довела до решение) рано или късно ще се прокрадне усещането, че едната или и двете страни са губещи и конфликтът ще се възобнови.

Има редица предпазни мерки, които служат за съхраняване на ефективната комуникация. Първата от тях е тя да бъде изискана, а не наивна. Важно е не да раздаваме себе си прекомерно и да бъдем използвани във всякакви ситуации, а да бъдем осъзнати за това дали човекът срещу нас използва нашето благоразположение срещу нас по манипулативен начин или заема ролята на ‘енергиен вампир’ в комуникацията. Повечето хора правят това несъзнателно и са склонни да спрат, когато осъзнаят този коварен удар. Но в случай, че ние осъзнаваме, че личността няма добри намерения спрямо нас, може би е важно сами да се извадим от тази ситуация. Трябва да предприемем стъпка към собственото си лекуване и осъзнаване и да ги оставим да си тръгнат вместо да се самозалъгваме, че ги спасяваме или да се отказваме от себе си принасяйки се в жертва.

Също така можем реалистично да обърнем внимание на успеха, който сме постигнали до сега в заздравяването на комуникацията ни с този човек. Важно е да не ставаме жертва на злоупотреба в името на това заздравяване. От друга страна, можем да разпознаем какво от наша страна би могло да бъде пренебрегнато в името на зрелостта. Имаме нужда да проверим колко сме чувствителни и колко бързо можем да се засегнем. Можем да направим нов избор относно поведението ни и да си поставим нови цели, както за самите нас, така и за взаимоотношенията ни с другия.

Целта на общуването ни е не да промени другите, а да внесем промяната в нас самите. Още повече, ако искаме да бъдем успешни, е важно да изразяваме желание за учене и промяна. Нашата промяна по естествен начин ще модерира промяната у заобикалящите ни. Опитвайки се да променим другите ще засилим тяхната резистентност и ще поставим акцента върху неподходящия аспект – принуждвайки и манипулирайки ги с цел да удовлетворят нашите потребности. Често изпадаме в ситуация на конфликт, в случаите когато имаме да научим и заздравим някаква част от процеса на комуникация.

Следващата стъпка в комуникацията е да разберем какво не работи или каква е причината за негативните ни емоции или чувства. Разпознавайки истинската причина за тях ние вдъхваме увереност у партньора си. Целта на комуникацията ни не е да задействаме тяхната вина, а да стигнем до конкретно решение. Ако сме наясно с неефективната страна на общуването, поемайки лична отговорност, ние вдъхновяваме партньора си с желанието да продължи комуникацията на този етап и за в бъдеще. Така той разбира, че целта на комуникацията не е да го кара да се чувства зле.

За да направим това ние приемаме своето преживяваме като своя отговорност, и в последствие споделяме свързаните с него чувства толкова ясно, колкото можем. След това започваме да ставаме осъзнати за това как тези чувства или ситуация са реална част от модел, който следваме от по- ранен етап или място в живота си. Споделяме това с човека, с който сме в конфликт. Ако споделим субективното си преживяване, в момента когато го осъзнаем, поддържайки конкретното емоционалното състояние колкото се може по-автентично, ще усетим как нашата комуникация ни задвижва напред.

Желанието ни да общуваме с партньора, дори когато той не споделяна нашите принципи, може да провокира сериозно подобрение. Всеки, който почувства че е чут, започва да става по- възприемчив. Това което прави това успешно, дори когато партньорът ни в комуникацията ни атакува е липсата на желанието ни да се защитим или желанието ни да не отвръщаме с враждебност. За да се служи това е необходимо да преживеем същите негативни емоции и чувства, които преминават и през отрещната страна, която ни атакува. Нужно е да осъзнаем, че тези чувства не са се зародили от скоро. Те се появяват като възможност да намалим интензитета им, като ги преработим преди да са отшумели. Това може да отнеме ден или два, но веднъж преработени, това ниво на болка ще бъде преодоляно завинаги. Ако покажем любов към някого в подобен момент на обострена комуникация и гневен емоционален взрив е много вероятно тази неговата реакция да не се повтори.

Изисква се кураж да се изправим лице в лице с нашите чувства, така че да ги излекуваме и да развием себе си, тъй като нямаме желание да изпитаме съпътстващата този процес болка. За съжаление, по- голямата част от процеса на учене и еволюция се случва по този начин. Желанието ни да се учим в подобни ситуации може да ни помогне да достигнем до етап, в който няма да изпитваме страх от болката, а ще я използваме като барометър с цел излекуването й. Възползвайки се от тази си позиция ние спираме да изпитваме необходимост от това да използваме болката си като единствен учител.

Може би всички видове емоции, които се съдържат в комуникацията ни с другия като вина, страх, обида, загуба, гняв и фрустрация са задействани от нас самите. Използването на ситуацията с цел да преработим чувствата си и да ги споделим, докато не са си отишли, отново ни свързва с нас самите. Степента, в която правим това ни отваря към партньорство, приемайки прехода от негативната емоция към радостта на едно по- високо умствено и духовно ниво. Въпреки това не можем да избегнем негативните емоции. Трябва да ги преработим и трансформираме по начин, който ни кара да се развиваме.

За да имаме успешни взаимоотношения се нуждаем от успешна комуникация. Това е съществен фактор в процеса на съзряване и еволюция. Следователно, ако решим да станем експерти в комуникацията от това ще се възползват и нашият любовен и професионален живот и семейството.

Как човек намира истинската любов?

Начинът, по който работи умът е, че всичко, което искате с цялото си сърце, го има за вас. Това означава, че имате разделен ум: част от вас го иска, друга част – не. И това раздвоение е Вашето Его, което казва: ‘Искам да съм независим. Искам да правя нещата по моя си начин. Мисля, че това е, което ме прави щастлив.’ Но когато си независим, не можеш да получаваш, отделен си, откъснат си от женската ти част. И така, отговорът не е в това да контролираме нещата. Това не може да ни направи щастливи. Ако имаме увереност, сме щастливи. Ако имаме доверие, сме щастливи. Без доверие няма любов.

Това, което хората не осъзнават, е, че с всяко преживяно нараняване губим част от свързването. Така се получава разделението на ума: част от нас иска Истинска любов, част от нас – не. И, разбира се, ние крием това от себе си. Хората, които най-много се страхуват от любовта, са тези, които най-много я преследват. Те не осъзнават, че тази преувеличена нужда, този стремеж да се сдобият с нещо, е като голяма светеща табела: ‘Току-що излязох от затвора.’ Хората бягат от тях.

Въпросът е в това как да бъдем отворени. В моментите, в които сте страдали, вие сте отстъпили назад от Истинската любов, отстъпили сте назад от връзките. Може просто да се запитате: ‘Колко крачки назад съм отстъпил от Истинската любов и връзките?’ И, в ума си, направете съзнателен избор да продължите напред като осъществите отново контакт с тези моменти. Когато се свържете с тях, възможно е да откриете: ‘Изхвърлил съм 60% от Истинската любов.’ Може да сте изхвърлили 80% от връзките си. Всичко, което е необходимо да направите, е да ги приветствате отново. Вие сте избрали да ги изхвърлите. Вие може да изберете да ги приветствате отново.

Има и друго много съществено нещо относто Истиснката любов. Например, ако Ви попитам: ‘Ако можехте да си спомните, кога затворихте вратата на Истинската любов? На колко години бяхте? Кой беше там с Вас? Какво се случи тогава?’ Отговорът може и да е доста неприятен, но това, че затръшвате вратата на Истиснката любов само усложнява проблема. Това е Вашата врата. Вие можете да я отворите. И това е нещо много важно.

Друго нещо, което възспира хората да имат Истинска любов, е това, че са се вкопчили в хора от миналото си. Най-голямата тайна на независимите хора е, че вътре в себе си те имат малък олтар на човек от миналото си, когото никога не са могли да превъзмогнат. Нужно е да разберете до каква степен сте били вкопчени в този ключов човек. Да скърбите за някого е негативен начин да го задържите близо до себе си. Затова, разгледайте всяка връзка поотделно и се запитайте: ‘Колко процента съм привързан към този човек?’ Ако сте мъж, запитайте се колко процента сте привързани към майка си и сестра си. И добавете и това към кофата си. Може да си кажете: ‘Ето, достигнах до някакво средно число: имам 435% в кофата си.’ Това означава, че най-доброто, което можете да имате, е -335% връзка. Защото кофата ви вече прелива. Вие нямате нужда от връзка. Имате нужда да изпразните кофата си, ако искате да имате Истинска любов. Трябва да бъдете свободни от обвързване с хора от миналото ви. И след това трябва да дадете сила на ума си; да имате доверие в това, че можете да имате партньор; доверие, че имате увереността да се излекувате. Защото, нещо основно е, че хората няма да продължат напред във връзката си, или дори няма да встъпят във връзка, ако имат усещането, че не могат да се справят; ако имат скрити чувства на несигурност, некомпетентност. Ако имате такъв скрит страх, той ще ви попречи, дори ако съзнателно желаете партньорство.

Отговорът е в това да си върнете обратно това доверие, да си върнете обратно тази увереност. А това се постига като интегрирате уверената с неуверената част във Вас. В процеса на сливане негативното се претопява и Вие разполагате с цялата си енергия в една силна, позитивна, насочена напред позиция. Можете да си кажете: ‘Добре. Нека поставя ръката си върху тази част от мен, която иска Истинска любов. И нека поставя другата си ръка върху тази част от мен, която се страхува от Истинската любов. И сега, нека да слея двете просто като придвижвам ръцете върху тялото си, докато намерят общо място и енергиите им се обединят.’ Ако този процес е съпроводен от негативно усещане, значи зад този конфликт се е криела емоция. И така, Вие интегрирате тази емоция, където и да по тялото Ви да се намира тя, с това, което току-що обединихте. Това е много прост начин за възвръщане на увереността и доверието Ви чрез интегриране. И другият начин е да продължавате да се отдавате на процеса с цялото си сърце, да се отдавате на следващата стъпка. Защото всеки път, когато направите крачка напред към Вашия Истински партньор, това, което съм забелязал, е, че Вашият Истински партньор прави крачка напред към Вас.

Това са някои от основните неща. Има и други, които може да са останали скрити. Понякога човек – дали от други животи, дали наследствено, дали като дете – може да е дал обет за безбрачие. Въпросът е в това да се научите как да пуснете тези неща, които нямат връзка с живота Ви в момента. Някои хора са били прокълнати. Може да пуснете проклятието, защото то не е истината. Използвайте стария хавайски метод да вземете Мечът на истината и да съсечете това проклятие, за да се освободите. И, запомнете, когато проклинате някого, Вие проклинате себе си. Затова, ако имате бивш партньор, когото сте мразили много, време е да пуснете тази омраза, за да може отново да имате Истинска любов. Защото това е единият от начините да бъдете истински щастливи в живота Ви.

.

Още от Чък Спезано

В живота и взаимоотношенията има хиляди уроци за научаване. Единият от тях е, че разочарованието е признак за наличието на очаквания, изисквания и нужди. Ето и още един много важен урок – Мислим, че другите са на този свят, за да ни правят щастливи. Емоционалната зрялост, на която всички ние се учим, е наясно, че твоето щастие, дълготрайното щастие, идва от теб.

Всяка една болезнена емоция ни показва, че правим грешка и ни посочва, че тайно, или не толкова тайно, сме се опитали да получим или да вземем от някой друг. Никой не ни учи на най-съществените особености на връзките, на емоциите и на това как да бъдем щастливи. На подсъзнателно ниво, цялата болка и всички проблеми идват от миналото ни.

На нивото на душата или несъзнателното ниво, всяка връзка ни показва какво мислим за самите себе си. Връзките или ни помагат да бъдем щастливи, или ни показват какво е нужно да излекуваме, което сме скрили от себе си, и макар и скрито, то все още ни причинява голяма болка и много проблеми. Партньорът ни е огледало за това, което лежи в подсъзнателния и несъзнателния ни ум. Връзките ни винаги ни помагат или като внасят любов, или с това, че ни помагат да видим какво имаме нужда да излекуваме. Съзнателният ум, това, което си мислим, че се случва, е най-малката част от ума ни.

При мен желанието да помагам се породи в семейството ми и заради цялото страдание, което се случи там. Това беше причината да дам обет да направя всичко по силите си да освободя хората от болката им и да намеря по-добро решение. Баща ми беше роден лидер, но не и по отношение на емоциите или взаимоотношенията. Появих се, за да донеса това. Просто ми отне известно време да го разбера.

Трудно ми е да кажа кога започнах да ‘чувам’ душите на другите. След четиридесет и две години работа с хора ми се струва естествено да чуя някой да споделя проблемите си, и докато слушам започвам да чувам скритите взаимовръзки както и начин проблемът да бъде преодолян.

Що се отнася до връзките, реших да им се посветя в първите десет години от моята работа. Терапевтичната ми работа започна в нарко комуна и открих, че всички проблеми всъщност са проблеми във взаимоотношенията, включително проблеми, свързани със здравето, парите, успеха, семейството, близките, нас самите и Бог. Взаимоотношенията са същественият проблем, докато останалите области са само симптом.

Опитваме се да направим партньорите си отговорни за посрещането на всичките ни нужди и за това да компенсират за нещастието в миналото ни, и това е голяма грешка. Думата ‘неудовлетворен’ е ключова дума, която говори за това, че сме се опитвали да вземем, вместо да дадем. Говори за очаквания, изисквания и нужди. Нашето удовлетворение и усещане за любов идва от това какво даваме и получаваме. Взимането само ни прави още по-гладни и се превръщаме във вампири, черни дупки от нужди, или пък даваме, за да вземем.

Ако се чувствате наранени или разстроени по някакъв начин, то значи стратегията ви за вземане не е сполучила. Личните ни връзки са такава бъркотия, защото връзките в семейството ни са били бъркотия. Моделите ни за връзки идват от моделите в нашето семейство. Примерът в семейството ни дава скицата на това какво е нашето предназначение и как да бъдем щастливи във връзките си. Нашето Eго, първопричината за разделите, се стреми да саботира успеха ни в семейството и връзките. То организира заговори такива постоянно повтарящи се клопки, че изглежда сякаш няма изход от тях. А семейството е най-големият от всички заговори. Но нито Божията воля, нито пък нашата лична воля, е да бъдем нещастни, така че трябва да има изход от това, и то по по-добър начин.

Може да се каже още много по този въпрос. Написал съм много книги по темата за семейството и емоционалната зрялост, но горепосочените са няколко основни точки за това как да успеем.

 Когато в живота ни липсва любов, започваме да вехнем и да се отклоняваме от живота. Липсата на любов към себе си е една от ключовите причини за фатални заболявания, заедно с отмъщението, омразата, потиснатите мечти, оплакванията, вината и омразата към себе си. 

Психологията на визията е изградена от три главни елемента – взаимоотношения, лидерство (да помагаш на другите) и необвързана с конкретно изповедание духовност. Имаме четиридесет и четири обучители по Психология на визията по цял свят, обучени в тези методи. Да бъдеш лечител означава да лекуваш себе си непрестанно, и затова всеки месец имаме срещи с всички наши водещи. Има четири основни благотворителни организации, които подкрепяме в цял свят. Една от тях е в Африка, една в Индия, една в Бангладеш и една в ‘Първите нации’ (б. ред. така се наричат индианците в Канада) в Западна Канада.
С жена ми създадохме Психологията на визията, водени от желанието ни да споделим любовта си и да помогнем на света. Мисията ми е да ‘извадя психологията от шкафа’ и да помогна на обикновения човек от улицата да получи необходимите инструменти, за да си помогне. Живеем в повратен период от историята, в който имаме възможност да прескочим от преувеличеното мъжко начало и алчността на независимостта под формата на откъсване в сферата на взаимност, партньорство и истинска любов. Ако успеем да направим този скок в това поколение, би било чудо и целият свят би се променил на принципа на взаимопомощта.
Психологията на визията е съюз между психологията и милосърдието. Целта е да бъдем едно общество, в което хората си помагат един на друг. В първите 12 години от работата ми открих много начини за по-бързо разрешаване на проблеми и разногласия. Когато жена ми се присъедини към работата през 1984-та година, тя започна да разработва женската страна на Психологията на визията, първоначално с лекуването на емоциите, после с това, че внесе любов, а след това въведе и мистичната страна на работата. Изследвах подсъзнателния и несъзнателния ум, а сега разглеждам как да подхождаме към себе си като към духовни същества.
От седемдесетте години насам разработвам карта на етапите, през които преминаваме в съзнанието си, връзките, организациите, в които работим, и държавите, наречена ‘Стъпки към целостта’ или ‘Триъгълникът’. Жена ми е мистикът, а аз съм ‘събирачът на психически отпадъци’. Тя се занимава с пречките в най-висшето ниво на човешкото съзнание, а аз изучавам какво дърпа групите от хора, или отделния човек, назад в живота им в този момент. От време на време си разменяме ролите и правим това, с което се занимава другият. 

 Открих принципите за «Ако боли не е любов» чрез работата ми с много терапевтични групи, индивидуални сесии и семинари. Моето проучване се роди пряко от работата ми като лечител. Разбрах какво работи и какво не. Занимавам се с лечение вече четиридесет и две години.
 Смятам, че, ако имаше универсален принцип, той би бил любов, който на практическо ниво е опрощение, а на духовно – милосърдие и чудеса. Всичко това се измерва с щастието ни. Щастието показва дали сме го разбрали правилно, и когато не сме щастливи, призоваваме на помощ лечението. 


Имаме два вида ум – Егото и Висшият ум. Егото иска да бъде отделно, специално, да има контрол и или да преувеличава или да смалява себе си. То не се интересува от любовта или от това какво наистина би ни направило щастливи. То се интересува от това да гради себе си. Егото е източникът на цялата ни болка и причината за това да инвестираме в грешната посока. Висшият ум е свързан с Рая и неговата задача е да се излекуваме и да ни води по пътя ни обратно към нашия Дом.
Когато даден проблем ни преследва, общото всеки път сме ние. Има урок, който сме поканени да научим, и ако не го направим, той се превръща в изпитание, което понасяме докато най-накрая не се научим. Един духовен метод, който харесвам, и който дава бързи резултати, е да поемем пълна отговорност за проблема. Това не е вина, тъй като вината не е много възприемчива, не си научава урока, остава блокирана и просто ни ‘трие сол на главата’. След поемането на личната отговорност, следва веднага да предоставим на нещо по-велико от нас да се с прави с това. Това е бърз метод, но случаят на всеки клиент изисква индивидуално решение. 

 За мен духовно осъзнатите хора носят любов, състрадание и желание да помогнат. Те са щастливи и свързани със сила отвъд нас. Това им носи осъзнатост, а на хората около тях дава чистота и сили. Степента на осъзнатост е степента, до която сме се придвижили от съзнанието на Егото към любовта и щастието, които осъзнатостта носи.