(*-*): АГРЕСИЯ, ДОМАШНО И ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ

За да се справим с агресията трябва да се започне с преосмисляне на нейното значение: ако агресивността се възприема като поведение за постигане на цел в разрешаването на проблеми, тогава човек не би се променил, но ако се приема като недостойно поведение, нараняващо другия, тогава агресията би могла да се промени.
Културата на поведението, хуманизирането на взаимоотношенията имат важно значение в процеса на възпитание и самовъзпитание. Важна е емпатията между хората – това е способността да съпреживяваш чувствата на другия, да вникнеш в неговата гледна точка.

                            Какво е емоционално насилие?
Емоционалното насилие е една от формите на злоупотреба, които хората могат да изпитат в една връзка. Макар емоционалното насилие да не оставя никакви физически белези, то може да има голямо влияние върху вашата увереност и самочувствие. Има няколко различни вида емоционално насилие и то може да не се забелязва на пръв поглед. Все пак, ако се злоупотребява с вас емоционално има някои неща, които може да направите.

Това може да е проблем, ако:

- Се чувствате не достатъчно добър.

- Се страхувате, че партньорът ви ще ви остави.

- Наричана сте с разни имена и това ви подтиска.

- Страхувате, застрашена сте, обезпокоена.

- Чувствате се сякаш полудявате и сте объркани за истината.

Много връзки включват аспекти на емоционалното насилие. Целта на такова насилие е да държи човек далеч от чувствата му за самочувствие и независимост. В емоционалната злоупотреба, човек може да почувства, че няма изход, и че без партньора си е нищо.

Емоционалното насилие е също толкова разрушително и вредно, колкото и физическото и може да причини огромни щети за психичното здраве на човека. Често във връзки, в които има физическо насилие, има и емоционално такова, тъй като това е начинът, властта и контролът да се поддържат в рамките на връзката.

Някои видове емоционално насилие, могат да включват:

- Вербално насилие – крещене, обиждане, псуване.

- Отхвърляне – Насилникът се преструва, че не забелязва присъствието ви, не ви слуша, не ви цени.

- Унижение – Слага ви епитети, подтиска ви публично, нарича ви глупави, обвинява ви за всичко.

- Страх – Прави така, че да се чувствате уплашени, затрашени.

- Изолация – Ограничава свободата ви на движение, спира ви да контактувате с други хора (приятели и семейство).

- Пари – Контролира парите ви, крие ги, не ви позволява да работите, краде или взема пари.

- Тормоз – Целенасочено и многократно казва и прави болезнени неща на някого.

Въздействие на емоционалното насилие

Въпреки, че физическото насилие, често се разглежда като по-сериозно отколкото емоционалното насилие, всъщност това не е така. Белезите на емоционалното насилие са реални и дълготрайни. Емоционалното насилие може да причини на човек депресия, тревожност и да доведе дори до самоубийство, както и да има отрицателно влияние върху самочувствието и увереността на насилвания.

Ако сте жертва емоционално насилие е наистина важно да потърсите помощ. Емоционалното насилие е наистина вредна форма на злоупотреба, дори и да не оставя физически белези. Има редица организации и специалисти, които могат да ви помогнат, ако имате нужда да поговорите с някого.

Какво е емоционална злоупотреба?

Емоционалната злоупотреба е поведение, което има за цел да контролира и покори друго човешко същество, чрез използването на страх, унижения, заплахи, вина, принуда, манипулация . Емоционалното малтретиране е всякакъв вид злоупотреба по-скоро с емоционален, а не с физически характер. Тя може да включва всичко от обиди и постоянни критики до по-фини тактики, като например постоянно   неодобрение.

Емоционалнота злоупотреба е характерна с това, че системно въздейства върху самочувствието на жертвата, чувството и за собствена ценност, доверие в собствените и възприятия и нейната автономност. Независимо дали емоционалното насилие е постоянно   чрез сплашване, или под прикритието на „насоки“, или “съвети“, резултатите са сходни. В крайна сметка жертвата на злоупотребата губи всякакво чувство за себе си и личната си ценност. Травмите, следствие на емоционално насилие могат да бъдат много по-дълбоки и по-трайни от физическите такива.

Обидите, инсинуациите, критиките и обвиненията, отправени към жертвата бавно разяждат самочувствието й. Тя е толкова сломена емоционално, че се обвинява за случващото й се. Нейната самооценка е толкова ниска, че тя често се вкопчва в насилника.

Жертвите на емоционална злоупотреба се чувстват безполезни, те вярват, че никой друг не би имал нужда от тях освен насилника. Те остават в насилническата ситуация, защото вярват, че няма къде другаде да отидат. Техният страх е да не останат съвсем сами.

Видове емоционално насилие

Нереалистични очаквания

    Другият човек има необосновани искания от Вас и иска Вие да престанете да обръщате внимание на всичко друго, освен на неговите искания.
    Другият изисква от Вас постоянно внимание, независимо от вашите ангажименти. Но колкото и време да му отделяте,колкото и да му давате, то никога не е достатъчно.
    Вие сте подложени на постоянни критики, защото не отговаряте на всички нужди и изисквания на другия.

Агресивност

    Агресивните форми на малтретиране включват прякорите, обидите, заплахите. Агресивното поведение обикновено e открито и директно.
    Този, който е в позицията на насилника   се осмелява да осъжда или обеззсилва отсрещната страна, да разрушава равнопостставеността и автономността, които са в основата всяка здрава връзка между зрели хора . Това е т .н модел на комуникация - “родител-дете“ (който е общ за всички форми на вербално насилие) и е най-очевидно, когато насилникът е в агресивната позиция.
    Агресивното малтретиране би могло да бъде индиректно и добре замаскирано като „помагане“. В някои случаи критикуването, съветването, анализирането, предлагането на решения може да бъде просто опит да се помогне, в други случаи обаче това поведение може да е опит за омаловажаване, контрол или унижение. Често жертвите се държат със заучена безмопощност. .

Отричане

    Отрича емоционалните потребности на другия, и то с намерението да го нарани, накаже или унижи.
    Може да отрече, че някои неща са се случили, също и това, което е казвал. Противопоставяйки се на обидите му, насилникът може да настоява: „Никога не съм казвал това “, “ Не знам за какво говориш за“, “Разбрал си погрешно“
    Може да отрича възприятия, памет и много здрав разум.
    Отхвърлянето е друга форма на отричане. Отхвърлянето може да бъде отказ да чуеш другия, отказ да общуваш с него, и емоционалното отхвърляне като наказание. Това понякога се нарича “ малтретиране без думи“.
    Когато насилникът отхвърля и отменя всичка една гледна точка, усещания или чувства, които се различават от неговите собствени.
    Отричането може да бъде излючително увреждащо. Като допълнение към пониженото самочувствие и създадения конфликт, изопачаването на действителността, на чувствата и преживяванията, в крайна сметка   могат да причинят недоверие в собствените усещания и емоционални преживявания.
    Отричането и другите форми на емоционално насилие, могат да ви накарат да загубите   доверие в най-ценното оръжие за оцеляване: вашия ум

Доминиране

    Някой иска да контролира всяко ваше действие. Всичко трябва да бъде както той иска и би прибягнал до заплахи, за да е по неговия начин
    Когато позволите на някой друг да доминира над вас, можете   да загубите уважението към себе си.

Емоционален шантаж

    Другият човек се възползва от вашия страх, вина, състрадание, ценности или други уязвими места, за да получи това, което иска.
    Това може да включва заплахи за прекратяване на отношенията, напълно отхвърляне или изоставяне, както и други опасни тактики за контролиране.

Подмяна на действителността

    Насилникът се стреми да изопачи или да подкопае   усещанията на другия за неговия собствен свят. Подмяната на действителността се случва, когато насилникът отказва или не успява да приеме реалността.   Например, ако другата страна казва, че се е почувствал засегнат от нещо, което той е направил или казал, насилникът може да отговори „Ти си   прекалено чувствителен’,   “Това не би трябвало да те нарани.“

Омаловажаване

    Омаловажаването не е толкова крайна форма   като отричането. При омаловажаването, насилникът може да не отрече, че определено нещо      се е случило, но поставят под въпрос емоционалното преживяване или реакцията на дадено събитие. Твърдения като „Ти си прекалено чувствителен“, „Ти преувеличаваш“, или „Ти го раздухваш прекалено“ ,    всичко това предполага, че емоциите и усещанията на другия са грешни и на тях не може да се вярва.
    Когато насилникът предполага, че това, което сте направили или казали е незначително или маловажно, това е по-фина форма на омаловажаване.

Непридвидимо реагиране

    Резки промени в настроението или внезапни емоционални изблици. Всеки път, когато някой в живота Ви реагира по различен начин на едно и също ваше поведение, в различно време, като Ви казва едно нещо на единия ден, а на следващия обратното, или харесва нещо, което правите на единия ден, а на слеващия вече не го харесва, това е злоупотребяване чрез непредвидимо реагиране .
    Това поведение е увреждащо, защото Ви принуждава да сте винаги на ръба. Вие сте винаги в очакване на нещо, но никога не можете да разберете какво се очаква от Вас. Трябва да сте свръхбдителен, в непрекъснато очакване на следващото избухване или някаква друга промяна на настроението.
    Насилникът   с алкохолна или наркотична зависимост е склонен да действа по този начин. Да живеете с някой подобен   е   изключително   изтощително, предизвикващо тревожност.Това провокира другия да се чувства постоянно уплашен, объркан и извън равновесие.

Словесните нападки

    Мъмрене, подценяване, критикуване, използване на прякори, крясъците, заплахите.
    Прекалени обвинения, използване на сарказъм и унизяване.
    Преувеличаване на недостатъците Ви и подиграване пред другите. С течение на времето този вид злоупотреба подкопават самочувствието и самоуважението Ви.

                                СПРАВОЧНИК
със съвети за разпознаване на домашното насилие
и подкрепа на пострадалите лица
за получаване на бърза и
ефективна защита

Този справочник e изработен с финасовата подкрепа на

Германски фонд за жените

по проект “Women, violence and empowerment - the world we live in” – 2010г.

ВЪВЕДЕНИЕ

            Чрез този справочник Вие можете да научите повече за:
● явлението „домашно насилие” като нарушаване на правата на човека;
● как да разпознавате белезите на това насилие;
● какви са последиците от преживяно насилие за жертвата;
● какви са последиците за децата, свидетели на насилието;
● как да помогнете на жертва на домашно насилие;
● какво предвижда законодателството;
● къде и как да потърсите специализирана помощ;
● каква отговорност може да се потърси от извършителя на насилието;
● кои са институциите и организациите, към които можете на се обърнете в случаи на домашно насилие

МИТОВЕ И РЕАЛНОСТ ЗА НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИ
В НАШЕТО ОБЩЕСТВО

Мит- Жените претърпели насилие са много малък процент
Реалност- Много трудно може да се определи точният процент, тъй като този вид проблеми рядко са докладвани в полицията. Продължава тенденцията всяка четвърта жена да се самоопределя като жертва на домашно насилие

Мит – Насилственото поведение е ограничено само в слабо образовани семейства от по-низши социално-икономически слоеве.
Реалност- Насилственото поведение се среща във всички социални слоеве. Неочаквано широко е разпространено сред лекари, полицаи и мъже от помагащи професии

Мит – Съпругите също бият съпрузите си
Реалност – Да, това се случва. Трябва да отбележим обаче, че на всеки тормозен съпруг се падат 10 насилвани съпруги. Разликата обаче е в степента на насилието. Жените получават далеч по-сериозни физически наранявания от мъжете

Мит – Съпрузите винаги водят борба по между си. Това е нормално и не толкова страшно
Реалност – Да. Обикновено във всяко семейство има конфликти. Различното в семействата, в които има насилие е неговата интензивност и жестокост. Според полицейски данни в Атланта (САЩ), домът е “детската градина на насилието”, а не улицата. Оказва се, че 85% от мъжете в затворите са израснали в семейства, в които е имало насилие. За да се отстрани насилието в обществото трябва да се премахне насилието в семейството.

Мит – Шамарът никого не наранява.
Реалност – Домашното насилие се различава по честотата си – от ежедневно да веднъж на през няколко години. Физическите наранявания могат да от насинени очи до различни счупвания, изгаряния, спукани тъпанчета, разбити устни, откъснати кичури коса, счупени зъби, следи от опити за душене и др., при които жените многократно се налага да бъдат хоспитализирани. Нараняванията могат да доведат до фатален край. Постоянният физически тормоз е опасен и за душевното здраве на жертвата- стъпкани са нейното самоуважение, самоувереност и лично достойнство.

Мит - Насилваните жени са мазохистки и това положение им харесва, иначе не биха останали в двойката.
      Реалност – Редица са факторите, които спират жената да напусне – срам, икономическа зависимост, несигурност за децата, и дори любов към партньора насилник. Дори жената да напусне, няма никаква гаранция, че тормозът ще престане. Насилникът често преследва своята съпруга/партньорка, продължавайки тормоза.

Мит   - Жените провокират мъжете и заслужават да бъдат бити
      Реалност – Прилагането на насилие е непредвидимо и няма някакво значение как се държи жената или какво казва - дали е пасивна или агресивна. Дори когато някой прояви несъгласие, никой не заслужава да бъде бит за това

Мит   - Мъжете, прилагащи насилие са психопати
      Реалност – Насилниците често водят “нормален живот”, с изключение на това, че не могат да контролират агресивните си изблици

Мит   - Насилникът не обича партньорката си
      Реалност – Не е задължително насилникът да се държи брутално през цялото време. Обикновено след епизоди на насилие, той често е изпълнен с разкаяние обещавайки, че това няма да се повтори

Мит   - Насилническото поведение на мъжете е в отговор на фиминисткото движение, засилило се през последните години
      Реалност– Побоят над съпругите съществува далеч преди началото на феминистките движения. Едва напоследък започнаха да се създават закони в защита на жената от домашното насилие, като резултат от феминизма

Мит – Насилниците бият децата си
      Реалност – В три от четири насилствени брака, в които се отглеждат деца, е налице насилие над децата. Проблемът по-късно, е че децата от семействата, в които е имало насилие имат склонност да започнат насилническа връзка. 60% от момчетата били свидетели на насилие или били жертви на насилие в биологичните си семейства, стават насилници. Момчетата стават жертви на насилие

Мит – Насилниците спират да прилагат насилие, когато се оженят
      Реалност –Най-често насилието започва или честота му рязко се увеличава, когато жената забременее.

НЯКОЛКО НАЧИНА, ПО КОИТО МОЖЕТЕ ДА РАЗПОЗНАЕТЕ
ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

▪ Ако някога сте били удряни, наранявани физически или заплашвани с нараняване от партньора ви, когато той е бил ядосан, Вие сте била жертва на домашно насилие. Дори заплахи, които не са свързани с физическо насилие, са знак за проблем
▪ Ако партньорът ви чупи или хвърля предмети, когато е ядосан, той е агресивен към Вас
▪ Ако често ви обиждат или ви крещят, вие сте жертва на словесно насилие
Запитайте се дали се страхувате да се приберете вкъщи, защото може да бъдете наранени. Ако отговорът е „Да”, имате проблем

Ако Вашият приятел или партньор:
▪ Ви крещи, обижда Ви, оскърбява Ви или Ви удря;
▪ Отнася се с Вас като с предмет, който му принадлежи;
▪ Постоянно Ви контролира, заповядва Ви, взима еднолично всички решения, не се съобразява с Вас и не се интересува от Вашето мнение;
▪ Държи се жестоко с Вас, лесно губи контрол, хвали се с това, че се държи лошо и с другите;
▪ Налага сексуални отношения против Вашето желание и Ви заплашва;
▪ Опитва се да Ви манипулира, да Ви изнудва: „Ако ти наистина ме обичаш, ще ....”
▪ Заплашва да се самоубие, ако го напуснете;
▪ Употребява наркотици и алкохол и склонява и Вас да ги употребявате;
▪ Счита, че Вие сте длъжна винаги да отстъпвате и да бъдете „послушна”;
▪ Обвинява Вас за всички проблеми
Ако дори едно от изброените неща се случва с Вас, може да се говори за насилие.
НЯКОИ ОТ НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ФОРМИ НА НАСИЛИЕ
НАД ЖЕНИ

Използване на изолация – насилникът контролира какво прави жената, с кого се среща, с кого говори, какво чете и къде ходи. Той ограничава ангажиментите й, ограничава пощата й, телефонните й разговори, използва ревността си, за да оправдае действията си. Поведението целящо изолация държи жертвата зависима от партньора си, сама без помощ и подкрепа от вън.
Използване на финансов контрол – Насилникът възпрепятства жената да работи, принуждава я да го моли за пари, отпуска й ограничена парична сума, взима парите й, управлява спестяванията й. Тя няма информация за състоянието на семейният бюджет. Прилагането на финансов контрол прави жената зависима от партньора си и изключително уязвима от него.
Използване на принуда – насилникът заплашва и/или реализира заплахи причиняващи объркване и страдание, че ще изостави и напусне жената, че ще се самоубие. При тези условия той я принуждава да изостави свои важни задължения. Възможно е дари да я кара да извършва незаконни действия. Тази форма на насилие включва и късане на вещи на жената, игра с оръжия в нейно присъствие или заплаха за убийство. Заплашването се използва, за да събуди страх у жената, че ако не се подчинява ще се случи нещо много лошо с нея или с нейн близък. Страхът може да продължава със седмици и месеци, дълго след като е отминало физическо насилие.
Използване на емоционално насилие - Насилникът кара жертвата да се чувства виновна, недоволна от себе си, луда. Това поведение включва ругаене, унижаване, дисквалифицирането й пред приятели и семейство, обвиняване на жертвата за неща, които самият насилник е извършил и др. Насилникът пренебрегва насилието и неговата сериозност. Той твърди, че насилие не се е случвало или прехвърля отговорността за случилото се върху жената, като я обвинява, че тя го е предизвиквала. Емоционалното насилие лишава жената от самоувереност, прави я зависима и слаба, кара жертвата да се чувства слаба, несправяща се и глупава.
Използване на физическа злоупотреба - Това поведение кара жертвата да прави това, което иска насилника чрез физическа разправа – бутане, удряне и др.
Използване на децата, за да се контролира или наказва майката – Насилникът кара жената да се чувства виновна заради децата си. Използва ги, за да й предават съобщения, заплашва, че ще ги отведе, използва посещенията на децата (в случай на развод), за да тормози жената. Някой насилници системно подкопават авторитета на майка им пред децата. Понякога децата могат да бъдат използвани да свидетелстват против майката в съда или да участват в нападенията срещу нея. Насилникът използва това поведение, за да подчини жената на неговите изисквания.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НАСИЛНИЧЕСКА ВРЪЗКА ПРИ ПАРТНЬОРИТЕ

Защо толкова често жените казват: “Той е ужасен. Онзи ден ме преби, децата пищяха. Разправяхме се до късно през нощта. Това не се случва за първи път. На следващия ден, както винаги, много съжаляваше и се извиняваше. Не знам колко дълго мога да издържа това. Но пък не мога да си тръгна. Децата без баща не мога да оставя. Сама как ще се справя? Самата аз не знам дали го искам. Толкова слаба и уязвима се чувствам. Където и да избягам той ще ме намери."
Опитът от работата с жени, претърпели насилие показва, че връзката между партньорите започва, когато жената е била в криза. Чувствала се е слаба и несправяща се.
▪ В началото на връзката мъжът е бил очарователен и грижовен.
▪ Демонстрирал е умение да се справя с всяка житейска ситуация.
▪ Същевременно се е чувствал много несигурен и уязвим и е говорил на жената много за своите притеснения и проблеми.
▪ Често и е казвал, че тя е единствената, с която може да споделя и единствената, с която се чувства добре.
▪ Мъжът е бил привлекателен за жената заради грижите, подкрепата и сигурността, която й вдъхва.
▪ Обикновено той е много активен в сексуалните си желания. Буквално упражнява сексуален натиск. На притесненията на жената насилника отговаря, че това е в реда на нещата. Старае се да я убеди, че всичко е наред, независимо, че жената чувства, че собствените й граници са нарушени, включително и с излиянията му.
▪ Мъжът, упражняващ насилие се стреми да поддържа затворен тип връзка с жената. Иска я изцяло за себе си. Той се превръща в центъра на нейния свят.
▪ Внушава й как се чувства и кое е правилното. Всяко събитие минава през неговото мнение.
▪ За разлика от началото на връзката, когато прави всичко за нея, в един по-късен етап започва да излиза предимно сам, като я оставя в къщи.
▪ Едновременно с това я контролира кога излиза, с кого се вижда, ревнува я, държи я във финансова зависимост и така тя изпада в изолация.
По този начин мъжът насилник изглежда в очите на жената могъщ, силен и недосегаем. Понякога тя го приема като жертва и закрилник. Когато той удари някой, който е разговарял с жената, в заведение например, тя е гневна. От една страна е поласкана от това, че я ревнува и защитава, от друга страна е ядоасана от усещането за засдушеност и неадекватност, провокирано в нея, в резултат на неговото поведение.
Когато насилника бие партньорката си и двамата са разстроени, но по различен начин.
▪ Често след скандал той се извинява, изпада в разкаяние и е толкова емоционален, че жената започва да го чувства като жертва и има желание да го успокои.
▪ Когато побоищата зачестят той спира да се извинява. Като причина за това често изтъква, че го прави от любов и за нейно добро. Контакта между двамата става все по-труден.
Това именно е периода, в който жената се променя – тя осъзнава, че е в опасност и търси помощ.

ЗАЩО НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕМЪЛЧАВА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
Има няколко повтарящи се сценария, когато жертвите се опитват да убедят себе си, че не са били жертва на насилие
▪ Мислите, че той е прекалено мил, за да е насилник. И вероятно той е такъв, когато не Ви наранява, но това не означава, че не сте наранявана. Някои изглеждат толкова мили с другите хора, когато са в добро настроение или когато прикриват гнева си, но когато изгубят търпение, са склонни към жестокост.
▪ Смятате, че вината е Ваша. Това се среща много често. Хората обикновено обвиняват жертвата за насилието, на което тя самата е подложена. Например някой може да Ви каже: „Какво толкова направи, че го предизвика да хвърли бутилка по теб?” Отговорът на този въпрос е: нищо грешно. Жертвите не са причина за насилието!
▪ Смятате, че ако не сте наранена физически, значи не сте жертва на насилие. Когато партньорът Ви хвърли бутилка в стаята и тя не Ви удари, Вие вярвате, че той е просто хвърлил бутилката, без да иска да Ви нарани. Всъщност, ако той започне да хвърля или чупи това е домашно насилие.
▪ Дори и единичен случай на физическо насилие или заплаха с физическо насилие би могъл да е достатъчен, за да се установи контрол над партньора. След това тази власт би могла да бъде затвърдена чрез контролиращи поведения, които включват физическо насилие. Например, словестна атака след физическо издевателство носи допълнителна заплаха, че може да последва ново физическо насилие. По този начин устните заплахи са достатъчни, за да може насилникът да затвърди своя контрол, без фактически да нарани тялото на жертвата.
▪ Казвате си, че той ще се поправи и ще стане по-добър. Това става когато сте осъзнала, че сте жертва на домашно насилие, но смятате, че то е единичен случай. Много е опасно да мислите по този начин. Ако някой е дръзнал да Ви нарани веднъж, той ще го повтори /това може да се случи след дни, седмици, месеци/. Въпросът не е дали това ще се случи отново, а кога. Единственият начин да се прекрати това е да потърсите квалифицирана помощ.
▪ Преди всичко разберете, че Вашият мъчител в крайна сметка е слаб, не силен. А ако Вие понасяте неговото уважение мълчаливо и покорно, то Вашето търпение може още повече да го раздразни и да укрепи чувството му, че всичко му е позволено. Затова мълчанието не е най-добрата тактика на поведение. Но и виковете и сълзите са лоша демонстрация на Вашите страдания и също повишават активността на насилника. Преди всичко, ако ситуацията не е стигнала твърде далеч, възпротивявайте се на насилието, но не физически, а морално.
▪ Ако насилието във Вашето семейство съществува отдавна и насилникът вече е свикнал с Вашата покорност, съпротивата може само да го провокира за по-решителни действия – може да се стигне дори и до убийство, породено от страха, че неговата „вещ” се е изправила срещу него. В такава ситуация преди всичко си изяснете за себе си какво Ви е заставяло толкова дълго време да живеете с човек, който през цялото време е издевателствал над Вас. Време е да се замислите за това как да се отделите от Вашия насилник. И дори ако сте финансово зависима от него – решете кое Ви харесва повече: да бъдете материално осигурена, но да Ви унижават, или Ви е време да станете самостоятелна и силна личност.

КАК ДА БЪДЕМ ПОЛЕЗНИ НА ЧОВЕК, СТАНАЛ ЖЕРТВА НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ

☺ Да бъдем разбиращи
▪ Да изслушваме, да не осъждаме жертвата. Да й покажем, че сме на нейна страна
▪ Да й покажем, че смятаме нейните чувства за разумни и нормални
▪ Да дадем време на жертвата да вземе собствените си решения, без да я съветваме да се върне при партньора си и да се опитва да оправи отношенията си с него. Да не я притискаме да взима бързи решения
▪ Да я оставим да говори за емоционалната страна на своята връзка с партньора. Да не я критикуваме за това, че живее с този партньор-насилник. Да опитаме по-скоро да й обясним, че ако не бъдат взети някакви мерки, насилието в двойката ще прогресира.
▪ Да й помогнем да наблегне на позитивното в това, което се случва. Не трябва да й казваме, че е длъжна да стои при партньора си заради децата. Напротив. Трябва да я поздравим за това, че е намерила смелост да говори. Защото това показва, че тя усеща семейството си като врезно и неподходящо както за собственото й психично здраве, така и за нормалното израстване на децата й. Фактът, че тя споделя, означава, че извървява първите крачки за осигуряване на по-добър живот за себе си и за децата.
▪ Трябва да уважим потребността й да запазим казаното от нея в тайна, ако тя ни помоли за това

☺Да й помогнем да се свърже със служби, които подкрепят хора, преживели насилие
▪ Проучете какви организации за подпомагане на жертви на домашно насилие са на разположение в града или региона. Разкажете й за тях. Съобразете се с потребностите на човека и се инфармирайте, дали организациите могат да се погрижат за децата, ако има такива.
▪ В случай, че се опитвате да помогнете в ситуация на психологическо или физическо насилие, убедете жертвата да потърси помощ от полицията

☺ Какво бихме могли да й кажем?
▪ Насилието винаги е неприемливо. Няма основателно извинение за него
▪ Сигурността на жената и на децата е от първостепенно значение
▪ Жертвата не е причина за насилието. Отговорността за това носи единствено насилника
▪ Жертвата няма да успее да промени нито насилника, нито неговото поведение
▪ Извиненията и големите обещания няма да прекратят насилието
▪ Жертвата не е сама с проблема си
▪ Насилието не е загуба на контрол. То е поведение, с което си служат хората за да контролират другите
▪ Насилието носи много сериозни травматични последствия за децата
▪ Съгласно Закона за защита от домашно насилие за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
▪ Съгласно Закона за защита от домашно насилие, да биеш партньора си е престъпление. Защита по този закон може да потърси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; лице, от което има дете; възходящ; низходящ; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство
▪ Убедете я, че трябва да се обърне за помощ към полицията и организациите, подпомагащи жертвите на насилие
Възможно е жертвата да е уплашена и объркана и да не може експедитивно да вземе мерки. Самият факт, обаче, че се опитва да търси помощ и съдействие, е окуражителен. Всеки път, когато полага усилия в тази посока, тя става по-уверена във взимането на по-смели решения

КАКВИ СА ЕСТЕСТВЕНИТЕ РЕАКЦИИ НА ЖЕРТВАТА НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ

    Страх

▪ от смърт или физическа травма на Вас самата или на някого, когото обичате;
▪ да останета сама;
▪ „загуба на контрол над себе си”;
▪ че подобни събития могат да се повторят

    Безпомощност

▪ събитието предизвиква Вашето безсилие и безпомощност

    Печал

▪ заради страх от смърт, травми и други тежки загуби

    Тъга

▪ заради това, което се е случило

    Вина

▪ за това, което се е наложило да преживеете;
▪ съжаление за това, което не сте направили или, което сте могли да направите по-рано

    Срам

▪ заради това, че сте се показали като безпомощна и нуждаеща се от помощта на другите;
▪ заради това, че не сте реагирали така, както бихте искали и не сте направили това, което трябва

    Гняв

▪ към това, което се е случило и към този, който е причината за случилото се;
▪ към несправедливостта на всичко случващо се;
▪ поради преживения срам и обиди;
▪ поради липсата на разбиране от другите хора и поради безрезултатните опити да им обясните своето състояние

    Спомняне

▪ на чувствата, свързани с присъствието на насилника във Вашия живот

    Разочарование

▪ от себе си, от мъжете, от живота

    Надежда

▪ за бъдещето, за по-добри времена

    Физически усещания и психически състояния

Вие можете да имате и физически усещания, които да са свързани или не с описаните чувства. Понякога те възникват много месеци след дадена кризисна ситуация. Някои общи усещания са: умора, безсъние, кошмари, неопределено безпокойство, неясни мисли, влошаване на паметта и концетрацията, виене на свят, сърцебиене, треперене, затруднено дишане, пристъпи на задушаване, тежест в гърлото, мускулно напрежение, което може да доведе до главоболие.

    Социални отношения

Може да се появи напрежение в отношенията с Вашите роднини. Добрите отношения с децата могат да преминат в конфликтни. Може да чувствате, че даже и незначителните неща Ви изваждат от равновесие, Вие не можете да реагирате така, както очакват от Вас любимите Ви хора и смятате, че в общуването, от Вас се изисква твърде много.

ПОСЛЕДИЦИ ОТ НАСИЛИЕТО ПРИ ЖЕНИТЕ / ДЕЦАТА

Функционирането на човек поставен в ситуация на насилие е свързано с изграждането на механизъм за съхранение. Често във ситуации на насилие той е поставен пред въпроса как да съхрани своята физическа и емоционална цялост. За да се случи това той прибягва до изграждането на редица специфични поведения, чрез които да оцелее. Те могат да бъдат както адаптивни, да помагат на пострадалия, така и патологични и да водят до задълбочаване на проблема.
Девиантното поведение - в случаите, когато е имало злоупотреба този вид поведение може да е израз на спомени или емоции на срам, гняв, болка, които не могат да бъдат изказани чрез думи и получават отдушник в поведението. Такъв израз са внезапните гневни избухвания, самонараняващото поведение и др.
Отричане и подтискане - поведение, което цели да “забрави” травматичното събитие. Жертвата помни само приятните моменти свързани с насилника и пренебрегва конфликтите. Тя може временно да “забрави” насилието, а може да настъпи и пълно забравяне на случилото се. Системната злоупотреба с алкохол или наркотици също може да е следствие на стремежа да се забрави, като се предизвиква състояние на съзнанието, в което се изключват спомените за болезнените преживявания. Отричането дава възможност на пострадалия да оцелее, като не живее непрекъснато с болезнените преживявани. Когато продължи твърде дълго обаче “забравянето” допълнително влошава психологическото разстройство, тъй като не дава възможност да бъде припомнена и преработена травмата и задълбочава изолацията на пострадалия от другите хора.
Оправдания за насилието - пострадалият непрекъснато търси начини за да оправдае случващото се. Оправдава или поведението на насилника или собственото си примирение с насилието. Винаги намира причина за случващото му се. Желанието на жертвата е да промени собственото си съзнание и спомени, тъй като действителността не може да бъде променена.
Желанието да помагаш на другите - често пъти това е реакцията, която позволява на жертвата да преодолее травмата. Единият път е пострадалият, чрез поведението си да търси внимание и помощ, другият е осъзнавайки своите проблеми да иска да помогне на други хора със сходни съдби.
Психосоматизацита - друг начин, чрез който подтиснатите емоции свързани с травмата получават израз е трансформацията им във физически симптоми като: главоболие, прилошаване, виене на свят, диабет, психогенна астма и др.
Натрапливо поведение - хората, жертви на насилие често се връщат към ситуацията на насилие. Те се чувстват принудени да пресъздават момента на травмата. Стремежът към връщане и преповтаряне на сцената може да се сведе само до отделен натраплив спомен. Но в някой случаи се променя цялостната ориентация на поведението на детето, като то се стреми несъзнателно отново да попадне в рискови ситуации или отношения. Травматичното преживяване за пострадалия е толкова болезнено и до такава степен надхвърля капацитетът му за преработка на емоциите, че той е залят от чувство за безпомощност. Именно от усещането за загуба на контрол идва психологическото травмиране. Многократното преживяване на ситуацията е начин жертвата да възстанови контрола във въображението си.
Придобиване поведението на насилника - (Идентификация с агресора) Когато детето е било жестоко малтретирано, сексуално или физически, упражняващият насилието родител се възприема като всемогъщ. За да се справи с чувството на безпомощност, детето започва да мисли за себе си като също толкова могъщо, колкото е и насилника. По такъв начин детето се спасява, защото се чувства като човек, който притежава силата и не е нужно да се страхува повече. Има много данни по въпроса как деца, които са били малтретирани, проявяват жестокост в отношенията си с други деца или в игрите си.
Самообвинението е най-характерната реакция за жертвата на насилие. Почти винаги тя се чувства свръхотговорна за случилото се по начин, който не отговаря на реалната ситуация. Тя се обвинява, че по някакъв начин е предизвикала насилието с действията или мислите си или, че не е могла да го избегне. Самообвинението е свързано със самонаказващо се поведение, завишени изисквания към себе си, самоунижение и пр. Трайното чувство на вина предопределя по нататъшното поведение на жертвата. Несъзнателно тоя започва да действа от позицията на човек, който заслужава да получава удари. Именно толерантността към насилието прави жертвата на злоупотреба в детството потенциална жертва в зряла възраст.
Много деца, жертви на злоупотреба, живеят с надеждата, че когато пораснат всичко ще се промени. Реалността за съжаление е друга. Дете, което се е формирало като личност в условия на системно насилие не е подготвено за изграждане на друг тип отношения - без контрол и насилие. Много често деца с нещастно детство имат нелек живот и като възрастни и формират отношения на насилие в семейство което изграждат с партньорите им.

ПРАВИЛА ПРИ ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ НА ХОРА, ПОСТРАДАЛИ ОТ НАСИЛИЕ

    НЕДЕЙТЕ ДА СЪДИТЕ ПОСТРАДАЛИТЕ. ВЪЗДЪРЖАЙТЕ СЕ ДА ДАВАТЕ ОЦЕНКА
    ПОКАЗВАЙТЕ ЕМПАТИЯ КЪМ ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА ЖЕРТВАТА.
    ПОКАЖЕТЕ НА СЪБЕСЕДНИКА СИ, ЧЕ ИСКРЕНО СЕ СТРЕМИТЕ ДА МУ ПОМОГНЕТЕ
    НЕ ДАВАЙТЕ СЪВЕТИ. НЕ ПРЕДЛАГАЙТЕ СВОИТЕ ГОТОВИ РЕШЕНИЯ
    ИЗБЯГВАЙТЕ ДА ЗАДАВАТЕ ВЪПРОСА ‘ЗАЩО’ . ТОЗИ ВЪПРОС ЧЕСТО ЗВУЧИ ОБВИНИТЕЛНО
    НЕ ТЪЛКУВАЙГЕ ТОВА, КОЕТО ВИ Е КАЗАНО. ПО- СКОРО ЗАДАВАЙТЕ ДОИЗЯСНЯВАЩИ ВЪПРОСИ
    ПРИДЪРЖАЙТЕ СЕ КЪМ ПРОБЛЕМА. НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ НА ЖЕРТВАТА ДА ГОВОРИ ЗА СТРАНИЧНИ, НЕСЪЩЕСТВЕНИ НЕЩА
    “МЪЛЧАНИЕТО Е ЗЛАТО”. МНОГО НЕЩА СЕ ПРОМЕНЯТ В СЪЗНАНИЕТО НА ХОРАТА ДОКАТО МЪЛЧАТ. ДАВАЙТЕ ВРЕМЕ НА ЖЕРТВАТА ДА ОСМИСЛИ ЧУТОТО.
    СЪЩЕСТВЕНА ЧАСТ ОТ ОКАЗВАНЕТО НА ПОМОЩ Е ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯ. ПОВЕЧЕТО ОТ ПОСТРАДАЛИТЕ, НЕЗНАЯТ ЗА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ СЛУЖБИ ЗАНИМАВАЩИ СЕ С РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА.

ПРИНЦИПИ НА ПОДКРЕПА
Има няколко основни принципа при контакт с деца и жени, пострадали от насилие. Ние Ви предлагаме тези, които смятаме, че са основни при срещата ни с дете или възрастен, пострадал от насилие

    Жертвата трябва да чува ясно, че има право да бъде защитена, да бъде автономна, и ненасилвана
    Децата, жертви на насилие трябва да срещнат необвиняващо и толерантно отношение, което включва:

ДАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЛУЖБИ, РАБОТЕЩИ ПО ПРОБЛЕМА ЗА НАСИЛИЕ НАД ДЕЦА И ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА

    В случай, че се обърнат към Вас за информация относно това какво се прави за разрешаване на проблема или за защита на децата, жертви на насилие Вие трябва да можете да ги насочите към най-подходящата служба за тях.
    Когато давате информация за служба предоставяща услуги за деца жертви на насилие, много по-добре е да кажете, че не знаете какви са възможностите на службата, отколкото да давате невярна информация или да създавате фалшиви надежди.
    Никога не казвайте “Сигурна/ен съм, че ще ви помогнат”, защото не знаете дали наистина ще могат.
    Можете да дадете информация за няколко от службите, така че човека сам да избере към кого да се обърне. Запомнете, човек има право сам да избере дали, след като получи информацията да действа или не.
    Бъдете наясно с Вашата собствена необходимост да дадете нещо на хората, които са в ситуация на насилие. Може би вие ще се почувствате по-добре, но това, което предлагате, не винаги ще бъде подходящо за тях.

СЦЕНАРИЙ ЗА ЗАЩИТА

Изключително важно е жената да предвиди сценарий за защита за себе си и за децата си!

Необходимо е:

    Да се анализира с нея степента на съществуващата опасност;
    Да й се покаже:

да си запише важните телефонни номера /полицейски участък, служби за помощ на жени, претърпели насилие/ и да ги сложи на лесно и достъпно място или да ги запомни наизуст;
▪ да се идентифицират хората , които могат да помогнат при спешна нужда;
▪ да се споразумее за някакъв код за комуникация с близък човек, който би могъл да се обади в полицията;
▪ да се научат децата как да се държат по време на насилие: да бягат при съседите, да излязат веднага от дома за да могат да телефонират, да извикат полизиция;
▪ да се подготви една „ чанта за тръгване” евентуално на сигурно място или при доверен човек, съдържаща важни документи, малко пари и малко бельо в случай на спешно напускане;
▪ да се предвиди прибирането на сигурно място на копия на важни документи.

Какво казва законът?
При всички случаи на домашно насилие се препоръчва пострадалата да потърси помощта на юрист. Той/тя най-добре може да направи преценка на ситуацията, в която жертвата се намира, от юридическа гледна точка. Най-доброто решение за жената е да се обърне към адвокат, който сътрудничи с организация за подкрепа на хора, острадали от насилие (там, където има такива организации) и има опита, нагласата и познанията за защита на правата на жертвата.
Консултацията с адвокат не отменя необходимостта от спешните действия, препоръчани на жертвата, като лекарски преглед и осигуряване на медицинско удостоверение и търсене на съдействие от органите на полицията.
Полицията е длъжна да реагира на всяко позвъняване!
Защитата на сигурността на жената в тези случаи е непосредствено свързана със защитата на сигурността и интересите на децата.
На жертвите се препоръчва да подават жалба направо в полицията, тъй като, ако жалбата е подадена в прокуратурата, тя ще бъде препратена обратно в полицията за проверка.

От 2005 год. Съществува Закон за защита от домашното насилие, който вече активно действа в почти всички градове на страната. Съгласно него:
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) (1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
(2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Чл. 3. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
5. низходящ;
6. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
7. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
8. настойник, попечител или приемен родител;
9. (нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
10. (нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Мерките за защита от домашното насилие са:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
3. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат за срок от три до 18 месеца.
(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Мярката по ал. 1, т. 4 не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на:
1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;
3. настойника или попечителя на пострадалото лице;
4. директора на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Жалба може да се подаде в определен формат към полицията и успоредно към съда. Молбата се подава в срок до 1 месец от идвършване на акта на насилие. Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.
При подаване на молба по този закон не се дължи държавна такса. При издаване на заповедта за незабавна защита, съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие.
Независимо дали жената желае да подаде жалба или да отложи това за по-късно, уведомяването на полицията (за предприемането на непосредствени бързи действия - като предупреждение на насилника) и издаването на подробно медицинско свидетелство, посочващо естеството на нанесените телесни повреди и продължителността на нетрудоспособността, е много важно, за да може жертвата да потърси правата си.

ЕФЕКТИВНА НАМЕСА НА ПОЛИЦИЯТА ПРИ СЛУЧАИ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ, ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО И СЪСТАВЯНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕН МАТЕРИАЛ.
Кога се налага намеса на полицията в дома?

Намесата при домашно насилие е много деликатна. За да бъде тя наистина ефективна, е необходимо да се спазват няколко принципа: основната роля на полицията е да предпази жертвата от по-нататъшно насилие и да осигури спазването на закона.
Когато вика за помощ по телефона, жертвата може би е разстроена, ужасена, несигурна в твърденията си. Обаждането би могло да бъде и от околните: деца, родители, съседи.
Основната роля на дежурния полицай е да успокои жертвата, за да може да получи необходимата информация, после да даде подходящи съвети, докато евентуално пристигне патрулна кола.
Повикванията могат да се отнасят до различни неща:
• кризисна ситуация, която в момента се развива;
• насилие, което вече е приключило.
Според спешността на ситуацията, поведението на полицията би трябвало да е различно:
В кризисна ситуация е важно да се научи веднага името и адреса на жертвата, етажа, телефонния номер, мястото, откъдето се телефонира и мястото, където се е разиграло насилието, за да може интервенцията да бъде навременна и ефективна.
Дежурният трябва да каже на обаждащия се, че изпраща помощ, за да го успокои.
По-пълни сведения обаче ще бъдат необходими и задължително трябва да се съобщят на полицаите, които ще отидат на място, например:

    описание на ситуацията;
    има ли някаква сериозна опасност (има ли въоръжено лице);
    брой и връзка между засегнатите лица;
    нужда от медицинска или друга помощ.

Ако жертвата и децата са в състояние на непосредствена опасност, полицаят трябва да ги убеди да поддържат телефонната връзка до идването на помощ. Ако връзката прекъсне, дежурният трябва да съобщи на колегите си, които трябва да се намесят изключително внимателно, спазвайки правилата за безопасност.

Да се отговаря на всяко повикване
Намесата на полицията трябва да е налице при всяко обаждане на жертва, съсед, родител или друг свидетел, дори когато тези повиквания касаят вече познати семейства.
При всяка намеса в семеен скандал, полицаите трябва да спазват обикновените правила за безопасност: доколкото е възможно, предварителен кратък контакт с търсещия помощ и свидетелите, за да се установи дали има хора в опасност, дали има оръжие, дали са използвани опасни предмети. Така полицаите ще съобразят поведението си със сериозността на ситуацията. И наистина, голяма част от жените са изложени по време на домашно насилие на сериозни рискове като удушване, удавяне, изгаряне, изхвърляне през прозореца, нараняване с хладно.

Ако авторът на насилието върху жертвата е неин бивш партньор (или ако процедурата по развода или раздялата постановява партньорите да живеят в различни жилища) полицаят трябва, когато жертвата пожелае, да покани твърдо насилника да напусне жилището й.
Същото важи и ако агресорът е приятел, който не живее постоянно в жилището на жертвата.

По отношение на жертвата е много важно:
▪ да бъде тя успокоена, да бъде изслушана дори при отсъствие на характерни признаци на дразнимост или депресия и да се внимава за непосредствената й душевна стабилност
▪ да бъде тя подпомогната по време на вика й за помощ, като й се припомня, че насилието е недопустимо и се наказва със закон и че е нормално такива факти да бъдат съобщени на полицията
▪ да бъде тя разпитана за фактите около настоящото и предишно насилие (вида на извършеното върху нея или децата насилие, евентуалното повторение, предишни намеси на полицейските служби, на жандармерията, подаване и оттегляне на оплаквания, съдебно преследване, осъждане, отделяне на насилника...)
▪ да се оцени цялостно нейното състояние и положение (изолиране, присъствие на децата, нужда от грижи, от подслон, наличие или отсъствия на семейна или приятелска подкрепа...)
▪ да бъде посъветвана да се консултира с лекар и да си извади медицинско свидетелство, констатиращо побоя или сексуалното насилие
▪ да бъде информирана за всичките си права:
- правото да подаде жалба/тъжба срещу автора на насилието направо в полицията или съда (за да направи това е желателно, но не задължително, да има медицинско свидетелство), след което насилникът трябва да бъде привикан и изслушан. Понякога приемането на жалбата на място може да е оправдано (при възрастни хора, инвалиди, трудно придвижващи се, отдалечени, в тежест на семействата)
▪ да бъде информирана за различните ресурси, които може да използва; много важно за жертвите е да получат възможност да говорят за своите проблеми с лица, които могат да отделят достатъчно време да ги изслушат и да ги ориентират за по-нататъшните им постъпки (социални работници, асоциации за подпомагане на жени-жертви на насилие, информационни центрове по правата на жените, подслони)
▪ препоръчва се по време на намесата си полицаите да разполагат с необходимите адреси, които могат да дадат веднага на жертвите на насилие.
▪ във всички случаи и по-специално в рисковите ситуации, в полицията трябва да се помогне на жертвата да намери най-подходящите средства за защита: да отиде при родителите си, да отиде при приятели, в болница или в център за спешно подслоняване

Доколкото е възможно преди жената да си тръгне полицаят трябва да й припомни да си вземе основните документи (паспорт, лична карта, документ за брак, квитанции за платен наем, фишове от заплата, осигурителна книжка, диплома, актове за собственост, разписка за подадена жалба, медицински свидетелства...); лични вещи (играчки на децата, дрехи, здравен картон, лекарства), ключове от къщата. Ако жертвата пожелае да си остане в къщи полицаят трябва да й препоръча да се обади веднага на дежурния в РПУ, ако се зароди нов конфликт и да съобщи евентуално за местата, където би могла да отиде, ако напусне внезапно. Полицаят трябва да се постарае с помощта на жертвата да определи близките (съседи, родители, колеги), които биха могли да й помогнат в случай на спешна нужда или да съобщят вместо нея в полицията в случай на нови пристъпи на насилие. В някои страни съществува практиката, ако жената реши да напусне дома си, да бъде посъветвана да вземе със себе си и децата, защото връщането обратно заради децата става често повод за ново насилие и шантаж.

КЪМ КОГО ДА СЕ ОБЪРНЕМ, ЗА ДА СИГНАЛИЗИРАМЕ ЗА ПОДОБЕН ПРОБЛЕМ?


    Някои полезни телефони:
    Тел. 166 – Полиция


    ЗА СОФИЯ:

    Гореща Телефонна линия за жени, претърпели насилие Фондация “Асоциация Анимус” 02/981-76-86. Работи денонощно.
    Предоставя безплатни специализирани психологически услуги. Може да ви насочи към други институции, които да ви подкрепят в настоящия проблем.
    Горещ Телефон на Български Червен кръст 02/81 64 727. Работи денонощно.

На него можете да споделите информация, която не бихте искали друг да знае. Можете да получите консултация и с юрист.

Няма лесни решения, но има стъпки, които можеш де предприемеш, за да предпазиш себе си или децата си. Има хора, които ще те изслушат без да те съдят и ще ти дадат съвет. Можеш да обсъдиш проблема за насилието, извършено срещу теб, знаейки, че разговорът ще остане поверителен.

КАЖИ НЕ НАСИЛИЕТО
Защото никой няма право
ДА ТЕ УДРЯ,
ДА ТЕ ОБИЖДА,
ДА ТЕ ОГРАНИЧАВА

Ти си господар на съдбата си.
Ако искаш промяна, тръгни към нея веднага!
И най-дългото пътуване започва с ПЪРВАТА КРАЧКА.

ПОТЪРСИ ПОМОЩ!