| Ако мислиш, че губиш... |
Ако мислиш, че губиш - "загубен си",
ще ти каже светът без упойка!
Успехът се крие в твоята воля
и е в умствената ти настройка...
Ако мислиш "назад съм" - назад си,
който мисли високо - не пада!
Просто трябва да бъдеш напълно уверен,
щом си тръгнал да дириш награда...
Не най-силният, нито най-бързият
обезателно грабват залога!
Но човекът, който печели играта
е този, който мисли "АЗ МОГА!"...
~ Уолтър Д. Уинтъл ~
Врабчова сговорна дружина - Н. Вапцаров
Врана, лакома и стара,
пазела със бой и вик
падналия на пазара
от конете ечемик.
Малкият врабец Сивушко
я замолил простодушно:
- Чик-чирик, чик-чирик,
дай ми малко ечемик!
- Га-а, га-а, закога
теб ти трябва ечемик?
- Чик-чирик, засега!
- А не искаш ли ритник?
Домъчняло на Сивушко -
бил неопитен и млад.
Под една стреха се сгушил
и треперил той от глад.
След Сивушко друг дошел -
пак премръзнал, изгладнел -
и заплакал той: “Чи-ри-ли
във стомаха ми игли,
във стомаха ми от глад
сто игли сега бодат!”
А след него - трети, пети,
петдесети и стотици
гладни мършави врабчета
и врабици.
Сбрал се врабчовия свет
под стряхата на съвет.
И решили с всички сили,
попрестане ли снега,
да сразят врага.
А от облаците бели
те изпрели сто къдели,
та започне ли войната -
да са топличко обути,
та започне ли войната -
да си имат парашути.
И денят на свободата
най-подир дошел. Ятата
се издигнали високо
във небето синеоко.
Най-напред летели в строя
рошопери бомбардери,
а след тях на две-три мили -
сто ловджийски ескадрили.
Боят свърши със победа.
Би се храбрата дружина.
Който иска, нека гледа
как от враната остана
само пух и перушина.
Любовта и страстта
Любовта дава - страстта взема...
Любовта се съобразява - страстта използва...
Любовта се жертва - страстта е егоистична...
Любовта е доверчива - страстта поставя условия...
Любовта е трайна - страстта отзвучава...
Любовта понася трудности - страстта търси удоволствието и не се интересува от последствията....
Любовта е сродница на истината - страстта използва всякакви средства, за да бъде удовлетворена...
Любовта е най-висшата добродетел - неутолимата страст е смъртен порок...
Вече нямам време
Преброих годините си и открих,
че ми е останало по-малко време на този свят
от
времето, изживяно досега.
Чувствам се като онова момче,
което е спечелило пакетче лакомства.
То изяжда част от тях бързо и с удоволствие,
а когато забелязва, че му остават малко, започва
да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка…
Вече нямам време да понасям абсурдни личности,
които, независимо от възрастта си, не са пораснали.
Нямам време да се занимавам с посредствености.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места,
да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел
на борбата за по-важно място…
Презирам хората, които не спорят за съдържание,
а за титли.
Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза.
Няма много лакомства в пакета…
Искам да живея до човечни хора,
много човечни, преди всичко друго – човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит,
превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство…
Искам да се обградя с хора,
които знаят как да докоснат сърцето на другите.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари
на живота, а са израснали с една мекота в душата.
Които нещастието е направило по-мъдри…
Целта ми е да стигна до края спокоен,
в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни,
защото така, или иначе, ще стигнем до края…
А защо да не бъде с радост и удовлетворение?
Мариу ди Андради
Заявка за приятелство
Камелия Кондова
Наясно съм - не се пристъпва в храм,
за да разплискаш тъмната обида.
И затова на прага му съм. Сам.
Във мъжки род. Жената си отиде.
Гримирам я отскоро всеки ден.
Разхождам й краката по банкети.
Да ти прости и да се върне в мен.
Но само опаковката й свети.
Насилвам опаковката й с бяс
/със мъжки бяс/ във тебе да се сгуши.
Успявам даже да откопча страст.
Но не море - очите й са... суша.
Не бих си позволила този стих,
ако Жената може да възкръсне.
Е, мисля, че по мъжки обясних
защо не искам да ми купиш пръстен.
за да разплискаш тъмната обида.
И затова на прага му съм. Сам.
Във мъжки род. Жената си отиде.
Гримирам я отскоро всеки ден.
Разхождам й краката по банкети.
Да ти прости и да се върне в мен.
Но само опаковката й свети.
Насилвам опаковката й с бяс
/със мъжки бяс/ във тебе да се сгуши.
Успявам даже да откопча страст.
Но не море - очите й са... суша.
Не бих си позволила този стих,
ако Жената може да възкръсне.
Е, мисля, че по мъжки обясних
защо не искам да ми купиш пръстен.
Сто "Иди си!", сто "Не се завръщай!",
сто "Махни се!"
и веднъж - "Ела!".
Сто обиди, сто "Не ме интересуваш!",
сто "Не те обичам!"
и една сълза.
Сто пъти по сто лъжи,
а истината е една.
Силна се оказа. Оцеля.
Мадлен Алгафари